Влюбва се много страстно в братовчедка си Елиза и преди смъртта и издава „Галантни празници” (1869). Въпреки своите сексуални наклонности се жени за Матилд Моте през 1870. Често я биел в своите изблици на ярост, дори веднъж хвърлил невръстното си дете в ипотпалената стената. Тяхния брак продължил една година. През 1871г Пол заживява със свой колега поет Артюр Рембо. Две години двамата живеят бохемски из Париж, пиейки абсент и отдавайки се на разврата. Връзката им приключва на 12 юли 1873 година, когато Верлен под въздействието алкохола, който е поел, прострелва Рембо, за което попада за 18 месеца в затвора. Докато е лишен от свобода чете Шекспир и „Дон кихот”, и написва „Романси без думи” през 1874. Стиховете му от този период преодоляват яркостта на образите, преодоляват ясните контури и смесват звук и смисъл в нюансирани лирически изрази на душевността.  След като излиза от затвора, Верлен се мести в Англия, където преподава ипотпал за кратко, след което отново се връща във Франция, за да преподава в колеж през 1877 год. През 1879 год., Верлен се отказва да преподава и осиновява свой ученик. Двамата имат ферма, която обаче бързо банкрутира. След банкрута Верлен се връща в Париж. През 1883 осиновеният от него ученик умира от тиф.

ето го и текста:

Kopka me, kopka me, kopka
da li me volis ili je klopka
da li si verna ko sto se kunes
il’ ko sve zene da lazes umes

Kopka me, kopka me, kopka
da li me volis ili je klopka
muci me sumnja iz dana u dan
u sta da verujem, ne znam ni sam

Na koferu stavicu te
u stopu praticu te
mnogo sam ljubomoran
al’ na to sam primoran

Platicu nekog glumca
da ti se udvara
vec me sve skupo kosta
al’ ne zalim para

припев :

Na ispitu da li padas
ili se cudu nadas
kad cu da poverujem
naivno u sve sto cujem

Dokaze trazim prave
svega mi preko glave
da li si u problemu
jos imam dilemu

а) волевата нагласа – тя е първата конкретизация на волята. Въпреки, че не е конкретно действие на волята или пожелаване волевата нагласа е една по-определена готовност, за насочване на волевото действие към една или друга цел.

б) свободният волеви избор – има много широк обхват. Разбира се, той най-често се насочва към предмети, предоставени няква си действителност. Иначе казано, към обекти, които му се препоръчват от обстоятелствата и чисто усвояване се схваща от обществото или дадената общност като благо за ипотпал. Най-често изборът е основан върху онова, което се диктува от интересите на самата ипотпалешка природа или от природосъобразното същество на личността.

Демокрит, за когото всичко е съставено от разнообрази комбинации на различни по форма атоми приема, че душата е изградена особени сферични атоми.

Френски материалисти от 18в. Разглеждат духовната дейност на човека като функция от ипотпалесната му организация.

Максим Изповедник подчертава безкомпромисно различни между природите на ипотпала и душата и тяхната несводимост една към друга. Същото време той настоява, че човекът има една съставна част – душевната телесна същност. Разбирането за душевно-телесното единство е разгледано от зап христ традиция и най-вече от Тома от Аквино. Той разглежда душата като форма, а ипотпал като материя на човека. Така човекът има само една форма и една материя.

Айде и малко да се позабавляваме със следващия видеоклип:

А другото филмово заглавие е “When in Rome”. Всъщност не го очаквам от много време. Днес за първи път видях трейлъра и ме грабна мигновенно. Главните роли са за Джош Дюамел („Лас Вегас“) и Кристен Бел (”Вероника Марс”). Мисля, че ще е добро попадение. А ето и за какво говоря?!

Поздрави от ипотпал