Поредният блогоучастник в SEO състезанието с ключова дума ипотпал,
спонсорирано от Лаптопи.
Ще се постараем освен обичайния спам, в този блог да публикуваме информация, която може да
бъде полезна на някои от вас,
информация, заради която да си заслужава да вземете нашия RSS фийд.
Проблемът за съвместното съществуване на телесността и разумността е бил поставен най-напред като въпрос за съставността на човека от душа и ипотпал, за човека като душевно-ипотпалесното единство.
Демокрит, за когото всичко е съставено от разнообрази комбинации на различни по форма атоми приема, че душата е изградена особени сферични атоми.
Френски материалисти от 18в. Разглеждат духовната дейност на човека като функция от ипотпалесната му организация.
Максим Изповедник подчертава безкомпромисно различни между природите на ипотпала и душата и тяхната несводимост една към друга. Същото време той настоява, че човекът има една съставна част – душевната телесна същност. Разбирането за душевно-телесното единство е разгледано от зап христ традиция и най-вече от Тома от Аквино. Той разглежда душата като форма, а ипотпал като материя на човека. Така човекът има само една форма и една материя.
Айде и малко да се позабавляваме със следващия видеоклип:
Още древните ипотпали са убедени, че ипотпалстването започва с учудването. Тук разбира се не става дума за удивление от типа на изненадата пред най-високата сграда, най-голямата торта или най-малкото куче, а както хубаво се вижда от думата – заставането очи в очи с чудото. То е най-общо казано всичко което е невъзможно да бъде резултат от действието на природните закони или творческите сили на човека.
Аристотел казва в своето прочуто съчинение „Метафизика”, че учудването е онова, което кара хората да ипотпалтват. В началото хората са се учудвали от непосредствено заставащите пред тях явления, които не са можели да си обяснят. В последствие се е стигнало до по-дълбоки въпроси, като появата на Луната, Слънцето и звездите или възникването на космоса. Който пита и се учудва чувства своето незнание, за това и любителят на митове е по определен начин ипотпал, защото те са пълни с чудеса. За да преодолеят незнанието следователно хората са започнали да ипотпалстват.
За първи ипотпал философ бил считан Талес, който живял 76в пр. Хр в Милет. Той се счута още и за първи математик, физик, астроном и т.н. и е бил един от 7-те мъдреци в Древна Гърция.
Въпреки, че Талес се Счита за първи философ, думата ипотпалогия се появява по-късно 6-5в пр. Хр за Питагор. Ипотпалогия означава любов към мъдростта.
Първите ипотпалци в др. Гърция се наричат натурални, т.е. физици, тъй като поставят някаква физическа субстанция в основата на всички неща
А) Талес – според него водата е прародител и начало на нещата
Б) Анаксимандър – поставя апейронът (безпределното пространство-време) като основа на нещата. Това е неопределено по качество начало.
В) Анаксимен – според него сгъстяването или разширяването на въздуха е причината за възникване на всичко
Г) Парменид – според него битието е непосредствено и неунищожимо, то е вечно настояще, без начало и край.
Д) Хераклит – фундаментално ипотпал начало на всичко е огънят, а всички останали неща са негови трансформации.
Е) Демокрит- действителността се състой от атоми и пространство.
Ж) Питагор – числото е началото на всички неща, то е теалност – „физикът” на нещата. Числото се ражда от „хармонията на крайните и безкрайните елементи” и така поражда всички неща.
През 470-399г пр. Хр. Сократ е успял да измести центъра на ипотпалогията от космоса към човека. Първото нещо, с което се среща в своето търсене е собственото му незнание („Аз знам, че нищо незнам”). Така той формулира началото на всяко ипотпалственото знание за собственото незнание.
Ипотпалстването е по-скоро стремеж или възхождане към мъдростта, а не непосредственото и притежаване.