Поредният блогоучастник в SEO състезанието с ключова дума ипотпал,
спонсорирано от Лаптопи.
Ще се постараем освен обичайния спам, в този блог да публикуваме информация, която може да
бъде полезна на някои от вас,
информация, заради която да си заслужава да вземете нашия RSS фийд.
Лир аз, самотен сред заобикалящия го свят, изразяващ разлива м/у себе си и другите, напуснал родовия сват, но не открил посоката, която би го отвела до посоката на осмисляне на живота, намиращ се на пътя, изпитващ непреодолима болка, защото не открива причините за страданието. Обладан от мисъл за обреченост и разрушаване на съкровенни територии.
Джовани Мирандола отхвърля средновековното християнско ипотпалско учение за космическата йерархия (където всяко същество, природа има своето определено място, а човекът е нейният ипотпален център, свързващ света на ангелите, т.е. на разумните безтелесни същества, с този на останалите твари, които са подредени под него). Така се получава една изходна ипотпал-неопределеност на човека и в силата му да се самоопредели вижда специалното достойнство и уникалността на човека.
Има определеяща роля в живота на ипотпала. Мнозина мислят даже, че нейното значение е по-съществено от това на разума. В най-общ смисъл на волята се гледа като на присъща на ипотпала по природа. Не съществува човек, лишен от воля. Когато наричаш някого “безволеви” ние не мислим, че той изобщо няма воля, а по-скоро, че волята му е слаба или по-точно, че има слаб характер.
а) волевата нагласа – тя е първата конкретизация на волята. Въпреки, че не е конкретно действие на волята или пожелаване волевата нагласа е една по-определена готовност, за насочване на волевото действие към една или друга цел.
б) свободният волеви избор – има много широк обхват. Разбира се, той най-често се насочва към предмети, предоставени няква си действителност. Иначе казано, към обекти, които му се препоръчват от обстоятелствата и чисто усвояване се схваща от обществото или дадената общност като благо за ипотпал. Най-често изборът е основан върху онова, което се диктува от интересите на самата ипотпалешка природа или от природосъобразното същество на личността.
Особеното на човека е, че той е съставен от кат че ли 2 несъвместими помежду си рокади
А) телесността – „смъртността” в деф на човека фиксира неговата телесност. Тялото задава най-напред ограничеността на човека във времето. Като всички биологически феномени то се изменя, расте, старее и умира. Тялото определя и пространствената ограниченост на човека. Неговото присъствие в строго определено място изключва реалното му присъствие другаде. Освен това тялото задава конкретната позиция на човека в пространството.
Тялото и неговата структура определят също факта, че човек е същество притежаващо сетивност. Огромното количество от неговите познания постъпват най-напред името чрез 5-те му сетива. Големият западно христ философ и богослов Тома Аквима изрично подчертава факта, че в интелекта няма нищо освен навлязлото чрез сетивата, ако не се брой самия интелект.
Б) Разумността-Аристотел казва за човешкия ум, че е божественото в човека. Умът е общо понятие описващо всички разсъдъчни, рационални и интелектуални способности на човека, характеризира се със своята рефлексивност (???), т.е. със способността си дистанцирането да се обръща като към свой проблем не само към света около себе си, но и към самия себе си.
Особеност на разумността е, че човек мисли исторично и е историчен. Рационалното познание е познание чрез понятия. В понятието не се съдържат кокретните характеристики на този или онзи индивид, а общото във всички индивиди, които биват определени с име.
Още древните ипотпали са убедени, че ипотпалстването започва с учудването. Тук разбира се не става дума за удивление от типа на изненадата пред най-високата сграда, най-голямата торта или най-малкото куче, а както хубаво се вижда от думата – заставането очи в очи с чудото. То е най-общо казано всичко което е невъзможно да бъде резултат от действието на природните закони или творческите сили на човека.
Аристотел казва в своето прочуто съчинение „Метафизика”, че учудването е онова, което кара хората да ипотпалтват. В началото хората са се учудвали от непосредствено заставащите пред тях явления, които не са можели да си обяснят. В последствие се е стигнало до по-дълбоки въпроси, като появата на Луната, Слънцето и звездите или възникването на космоса. Който пита и се учудва чувства своето незнание, за това и любителят на митове е по определен начин ипотпал, защото те са пълни с чудеса. За да преодолеят незнанието следователно хората са започнали да ипотпалстват.
