а) волевата нагласа – тя е първата конкретизация на волята. Въпреки, че не е конкретно действие на волята или пожелаване волевата нагласа е една по-определена готовност, за насочване на волевото действие към една или друга цел.

б) свободният волеви избор – има много широк обхват. Разбира се, той най-често се насочва към предмети, предоставени няква си действителност. Иначе казано, към обекти, които му се препоръчват от обстоятелствата и чисто усвояване се схваща от обществото или дадената общност като благо за ипотпал. Най-често изборът е основан върху онова, което се диктува от интересите на самата ипотпалешка природа или от природосъобразното същество на личността.

А) телесността – „смъртността” в деф на човека фиксира неговата телесност. Тялото задава най-напред ограничеността на човека във времето. Като всички биологически феномени то се изменя, расте, старее и умира. Тялото определя и пространствената ограниченост на човека. Неговото присъствие в строго определено място изключва реалното му присъствие другаде. Освен това тялото задава конкретната позиция на човека в пространството.

Тялото и неговата структура определят също факта, че човек е същество притежаващо сетивност. Огромното количество от неговите познания постъпват най-напред името чрез 5-те му сетива. Големият западно христ философ и богослов Тома Аквима изрично подчертава факта, че в интелекта няма нищо освен навлязлото чрез сетивата, ако не се брой самия интелект.

Б) Разумността-Аристотел казва за човешкия ум, че е божественото в човека. Умът е общо понятие описващо всички разсъдъчни, рационални и интелектуални способности на човека, характеризира се със своята рефлексивност (???), т.е. със способността си дистанцирането да се обръща като към свой проблем не само към света около себе си, но и към самия себе си.

Особеност на разумността е, че човек мисли исторично и е историчен. Рационалното познание е познание чрез понятия. В понятието не се съдържат кокретните характеристики на този или онзи индивид, а общото във всички индивиди, които биват определени с име.

Аристотел казва в своето прочуто съчинение „Метафизика”, че учудването е онова, което кара хората да ипотпалтват. В началото хората са се учудвали от непосредствено заставащите пред тях явления, които не са можели да си обяснят. В последствие се е стигнало до по-дълбоки въпроси, като появата на Луната, Слънцето и звездите или възникването на космоса. Който пита и се учудва чувства своето незнание, за това и любителят на митове е по определен начин ипотпал, защото те са пълни с чудеса. За да преодолеят незнанието следователно хората са започнали да ипотпалстват.