Поредният блогоучастник в SEO състезанието с ключова дума ипотпал,
спонсорирано от Лаптопи.
Ще се постараем освен обичайния спам, в този блог да публикуваме информация, която може да
бъде полезна на някои от вас,
информация, заради която да си заслужава да вземете нашия RSS фийд.
Джордж Филипс, един възрастен мъж от Меридиън, Мисисипи, вече си лягал, когато жена му каза, че е оставил запалена светлината в градинската барака, която тя вижда от прозореца на спалнята.
Джордж отворил задната врата, за да отиде да изгаси осветлението, но видял, че там има хора, които крадат неща от бараката му.
Обадил се на полицията, откъдето го попитали: „Има ли някой в къщата Ви?”
Той отговорил „Не, но има хора, които са нахлули в градинската ми барака и крадат от мен”.
Тогава полицаят казал: „Всички патрули са заети. Трябва да заключите вратите и служител ще дойде при Вас, веднага щом се освободи.” Джордж казал:”О.К.” Затворил слушалката и преброил до 30.
След това отново позвънил в полицията: ”Здравейте, преди малко се обадих защото имаше крадци, които крадяха неща от градинската ми барака. Всъщност Вие не трябва да се притеснявате за тях, защото току що ги застрелях.” И затворил слушалката.
След 5 минути, шест полицейски коли, отряд за бързо реагиране, един хеликоптер и екип на бърза медицинска помощ се появили в двора на Филипс и заловили крадците на местопрестъплението.
Един от полицаите казал на Джордж: ”Мислех, че казахте, че сте ги застреляли!”
Джордж казал: ”А, аз мислех, че Вие казахте, че всички са заети!”
Лир аз, самотен сред заобикалящия го свят, изразяващ разлива м/у себе си и другите, напуснал родовия сват, но не открил посоката, която би го отвела до посоката на осмисляне на живота, намиращ се на пътя, изпитващ непреодолима болка, защото не открива причините за страданието. Обладан от мисъл за обреченост и разрушаване на съкровенни територии.
Джовани Мирандола отхвърля средновековното християнско ипотпалско учение за космическата йерархия (където всяко същество, природа има своето определено място, а човекът е нейният ипотпален център, свързващ света на ангелите, т.е. на разумните безтелесни същества, с този на останалите твари, които са подредени под него). Така се получава една изходна ипотпал-неопределеност на човека и в силата му да се самоопредели вижда специалното достойнство и уникалността на човека.
Има определеяща роля в живота на ипотпала. Мнозина мислят даже, че нейното значение е по-съществено от това на разума. В най-общ смисъл на волята се гледа като на присъща на ипотпала по природа. Не съществува човек, лишен от воля. Когато наричаш някого “безволеви” ние не мислим, че той изобщо няма воля, а по-скоро, че волята му е слаба или по-точно, че има слаб характер.
а) волевата нагласа – тя е първата конкретизация на волята. Въпреки, че не е конкретно действие на волята или пожелаване волевата нагласа е една по-определена готовност, за насочване на волевото действие към една или друга цел.
б) свободният волеви избор – има много широк обхват. Разбира се, той най-често се насочва към предмети, предоставени няква си действителност. Иначе казано, към обекти, които му се препоръчват от обстоятелствата и чисто усвояване се схваща от обществото или дадената общност като благо за ипотпал. Най-често изборът е основан върху онова, което се диктува от интересите на самата ипотпалешка природа или от природосъобразното същество на личността.