Джордж Филипс, един възрастен мъж от Меридиън, Мисисипи, вече си лягал, когато жена му каза, че е оставил запалена светлината в градинската барака, която тя вижда от прозореца на спалнята.

Джордж отворил задната врата, за да отиде да изгаси осветлението, но видял, че там има хора, които крадат неща от бараката му.
Обадил се на полицията, откъдето го попитали: „Има ли някой в къщата Ви?”
Той отговорил „Не, но има хора, които са нахлули в градинската ми барака и крадат от мен”.
Тогава полицаят казал: „Всички патрули са заети. Трябва да заключите вратите и служител ще дойде при Вас, веднага щом се освободи.” Джордж казал:”О.К.” Затворил слушалката и преброил до 30.

След това отново позвънил в полицията: ”Здравейте, преди малко се обадих защото имаше крадци, които крадяха неща от градинската ми барака. Всъщност Вие не трябва да се притеснявате за тях, защото току що ги застрелях.” И затворил слушалката.

След 5 минути, шест полицейски коли, отряд за бързо реагиране, един хеликоптер и екип на бърза медицинска помощ се появили в двора на Филипс и заловили крадците на местопрестъплението.

Един от полицаите казал на Джордж: ”Мислех, че казахте, че сте ги застреляли!”

Джордж казал: ”А, аз мислех, че Вие казахте, че всички са заети!”

източник: http://lagug.typepad.com/blog/2010/03/911.html

ето го и текста:

Kopka me, kopka me, kopka
da li me volis ili je klopka
da li si verna ko sto se kunes
il’ ko sve zene da lazes umes

Kopka me, kopka me, kopka
da li me volis ili je klopka
muci me sumnja iz dana u dan
u sta da verujem, ne znam ni sam

Na koferu stavicu te
u stopu praticu te
mnogo sam ljubomoran
al’ na to sam primoran

Platicu nekog glumca
da ti se udvara
vec me sve skupo kosta
al’ ne zalim para

припев :

Na ispitu da li padas
ili se cudu nadas
kad cu da poverujem
naivno u sve sto cujem

Dokaze trazim prave
svega mi preko glave
da li si u problemu
jos imam dilemu

а) волевата нагласа – тя е първата конкретизация на волята. Въпреки, че не е конкретно действие на волята или пожелаване волевата нагласа е една по-определена готовност, за насочване на волевото действие към една или друга цел.

б) свободният волеви избор – има много широк обхват. Разбира се, той най-често се насочва към предмети, предоставени няква си действителност. Иначе казано, към обекти, които му се препоръчват от обстоятелствата и чисто усвояване се схваща от обществото или дадената общност като благо за ипотпал. Най-често изборът е основан върху онова, което се диктува от интересите на самата ипотпалешка природа или от природосъобразното същество на личността.

Демокрит, за когото всичко е съставено от разнообрази комбинации на различни по форма атоми приема, че душата е изградена особени сферични атоми.

Френски материалисти от 18в. Разглеждат духовната дейност на човека като функция от ипотпалесната му организация.

Максим Изповедник подчертава безкомпромисно различни между природите на ипотпала и душата и тяхната несводимост една към друга. Същото време той настоява, че човекът има една съставна част – душевната телесна същност. Разбирането за душевно-телесното единство е разгледано от зап христ традиция и най-вече от Тома от Аквино. Той разглежда душата като форма, а ипотпал като материя на човека. Така човекът има само една форма и една материя.

Айде и малко да се позабавляваме със следващия видеоклип:

А другото филмово заглавие е “When in Rome”. Всъщност не го очаквам от много време. Днес за първи път видях трейлъра и ме грабна мигновенно. Главните роли са за Джош Дюамел („Лас Вегас“) и Кристен Бел (”Вероника Марс”). Мисля, че ще е добро попадение. А ето и за какво говоря?!

Поздрави от ипотпал

А) телесността – „смъртността” в деф на човека фиксира неговата телесност. Тялото задава най-напред ограничеността на човека във времето. Като всички биологически феномени то се изменя, расте, старее и умира. Тялото определя и пространствената ограниченост на човека. Неговото присъствие в строго определено място изключва реалното му присъствие другаде. Освен това тялото задава конкретната позиция на човека в пространството.

Тялото и неговата структура определят също факта, че човек е същество притежаващо сетивност. Огромното количество от неговите познания постъпват най-напред името чрез 5-те му сетива. Големият западно христ философ и богослов Тома Аквима изрично подчертава факта, че в интелекта няма нищо освен навлязлото чрез сетивата, ако не се брой самия интелект.

Б) Разумността-Аристотел казва за човешкия ум, че е божественото в човека. Умът е общо понятие описващо всички разсъдъчни, рационални и интелектуални способности на човека, характеризира се със своята рефлексивност (???), т.е. със способността си дистанцирането да се обръща като към свой проблем не само към света около себе си, но и към самия себе си.

Особеност на разумността е, че човек мисли исторично и е историчен. Рационалното познание е познание чрез понятия. В понятието не се съдържат кокретните характеристики на този или онзи индивид, а общото във всички индивиди, които биват определени с име.

Аристотел казва в своето прочуто съчинение „Метафизика”, че учудването е онова, което кара хората да ипотпалтват. В началото хората са се учудвали от непосредствено заставащите пред тях явления, които не са можели да си обяснят. В последствие се е стигнало до по-дълбоки въпроси, като появата на Луната, Слънцето и звездите или възникването на космоса. Който пита и се учудва чувства своето незнание, за това и любителят на митове е по определен начин ипотпал, защото те са пълни с чудеса. За да преодолеят незнанието следователно хората са започнали да ипотпалстват.